автор: sarce_za_teb

Отприщи се бента
от придошлата река-
цяла зима валя в планината,
а планината съм аз...
И свлече се всичко със тътен,
с нечувана сила...
Исках да удавя и нея и теб...
За всяка ваша усмивка
някога плаках.
И ето ме-
сега кой ще ме спре да ви върна стократно?
Но любовта ми бе толкова силна,
че ти простих
и оттеглих водите си бавно...
до другата зима.
Не си играй с мен!
Природно бедствие ставам...
да не те застига моли се
и бягай...!