автор: valka

Ти бе толкова летен, а аз - толкова зимна.
Как така любовта помежду ни премина.

Как помете света и посоките свлече.
Оцеляхме - не голи, но странно съблечени.

И отминахме - просто междинни сезони -
и до днес не успявам да се догоня.

И до днес не успявам да намеря средата
между мен и света, между теб и нещата.

Не е лесно. И трудно не е. Но какво е?
Странна обич, която ни спря на завоя

и беляза дъгата, мечтите ни, всичко;
не ми каза, че ме обичаш,

не ти казах, че утрото диша със тебе.
Всъщност има ли смисъл - мина толкова време.

Просто две пеперуди, ослепели от огъня
са се срещнали точно над него. И толкова.