автор: sarce_za_teb

В сълзата си съм скрила всичко-
моята любов и мойта сила,
нежността на влюбената гълъбица
и блясъка в очите на вълчица.
Сълзата ми е път,
по който стигам твоето сърце
с надеждица за прошка и закрила.
Сълзата ми е радост,
когато съм щастлива,
че давам нещо, че се чувствам жива.
Сълзата ми е болка
без твоите ръце,
в които сгушена заспивах.
Сълзата ми е за онези,
които къшеят делят на две
и в утрешният ден ако осъмнат,
с очи ще благодарят на Бога,
безмълвно...
Сълзата ми е страст, сълзата ми е сила...
Благодаря й днес, че мога да я имам!
Защото най-големият ми страх се
крие именно във нея-
да не заплача без сълзи...