автор: perko

(семидесетилетию Высоцкого посвещаеться)

Сега във мен тротил ще експлодира...
Клокочи ми отвътре и кипи.
Посети ме муза в моята квартира.
Пристигна, поседя и се чупи..

Тя имаше причини да избяга
и нямам право на излишна страст..
„Що за муза, щом със всеки ляга!”,
ще кажат утре хората за нас?

Но което е досадно и обидно,
разправят тази муза не сефте
съжителствала с Пушкин очевидно,
с Есенин спала тя, когато ще.

Аз грабнах си перото с вдъхновение,
но Господи, помилуй и спаси!
Изчезна с нея мойто вдъхновение
и десет лева, ужким на такси

Аз като звяр по стаята се мятам,
но майната и муза, аз съм пас.
Замина тя при някой друг и смятам,
затуй, че слабо я почерпих аз.

И тортата посърнала и бледа
изсъхна и тя от мъка като мен.
Изпих коняка с оня тип, съседа,
а бе за музата предназначен.

И мъката си давейки с уиски,
напразно още музата зова...
Замина тя безмълвно, по английски,
но две строфи ми остана от това.

Да! Само две, но гениални! Без съмнение!
От гордост даже свят ми се зави...
„Аз помня туй прекрасно мигновение,
когато ти пред мен се появи...”