автор: Nika

Моите думи -
люспици от дрехите на чувствата.

Някои са от ръкави, други от джобовете.
Скоро разбрах,
чувствата също се нуждаят от джобове.
Сигурно да слагат някъде надеждите.
Децата тъпчат там семки и дъвки.
Ние - понякога усмивки, а също и сълзи.
Не ми се гледа в чувствени джобове.
Такава бъркотия ме облъхва...
Няма повече да късам от джобовете.

Моите думи
пазят топлината на чувствата.
И уханието също.
Не давам да ги мачкат с пръсти,
сякаш определят материята.
Ето, дочувам -
парченце от червения плащ на ревността,
крайче от кожената дреха на гнева,
а това е навярно порочна дантела...
О, любовна коприна, в която
цветовете преливат в тъй нежни нюанси...
Какъв изискан вкус! И колко лесно се къса...

Моите думи ми са късчета от мен.
Обичам, когато се преплитат с твоите.
Не искам да ги давам на друг.
Ако ти не ги искаш... какво пък,
и тях ще натъпча в онези джобове.
При спомените. За семките.