автор: Dimi

По време на либретото – бурно дюдюкане
от тълпа неодобряващи гладни,
продължавайки със силен рев от тълпата,
влязла без билети, непоканена,
залагайки дюдюкането за малко шумна веселба,
с дебелашки думи и високо напрежение,
ритат с крак стоящите пред тях
като безполезна плячка, на пияния ръб
и отегчен от скука без право на избор,
без сърдечни приятели и без господари,
през един куп за грош, през два, през цял живот,
изваждат махащи ръце като демонтирани платна
на кораб, вече тръгнал неизвестно накъде,
без компас и без разрешително,
хайка пирати, но не обиращи, а обрани,
тази тълпа, която е паднала, непочтена, изобличена,
непресторена, несдържана, избягала от отвратителния си ден,
с разширени зеници, избили зов за помощ в спиртен отблясък,
недоверчиви, смущаващо смутени, забравили от неупотреба езика,
отклонили се, залутани, гмурнали се в чужди води, някога техни,
различни и еднакви, съблекли маски,
разделили мекото лице със замаяно, погубило се,
като подсъдима скамейка, на която те нагласят да не излезеш,
докато цялото мръсно множество не се разгорещи
като куче срешу глутница,
милостинята и безрадостният тъпак
са единственото, което притежават,
измъкнато като плячка, дар, спукана работа
на магаре, на драсканицата – съдба,
на вратата, която няма вътре, а само вън,
стоварена върху бездейните им плещи,
и заспали на капандурата, сънуват спалня, а не приют,
доза изкуфял контрабас, несигурна флейта
и облечена без вкус цигулка
са единствените дарби, слезли им по наследство,
и проливния дъжд, стъпкал ги и угасил мъждукащия огън.
Сега викат долу, сега не искат да спят,
сега са множество сиви руни или не, водни кончета,
напояват се с потока на думите,
сурова тълпа, превърнала се в течение, за да отвори вратата,
привлякла внимание като неравен резултат,
като подвижен мост, който всеки момент ще се вдигне
и ще се сгромоляса със страшна сила,
те са гостите и искат гостната стая,
те са мечтателите и искат мечтите си,
те са дезайнерите и искат дрехите си,
те са актьорите и искат ролите си,
тълпата не бе гарнирура, а основно ястие,
не бе ученика, а учителя,
не бе колата, а шофьора й.
Тълпата искаше да влезе вътре през вратата!