Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Карл Сандбърг
Мъглата пристъпя
с малки котешки стъпки.
Присяда, оглеждайки
градове и пристанища,
на тихите си бедра,
а след това продължава.
Публикувано от hixxtam на 12.01.2008 @ 15:26:22
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 85505 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Мъглата" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мъглата от Ufff на 12.01.2008 @ 15:28:46 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно ясно изказана мъгла! Включая и от преводачката! Благодарности! {} |
Re: Мъглата от Lynn (a_lynn@mail.bg) на 13.01.2008 @ 17:45:43 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти е допаднало, Уффф.
:) |
]
Re: Мъглата от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.01.2008 @ 16:35:17 (Профил | Изпрати бележка) | Моите благодарности на преводачката, която е усетила цветните нюанси в поетичната мисъл на Сандбърг! Великолекно е, мила! |
]
Re: Мъглата от mastilo на 12.01.2008 @ 17:13:12 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Лин. ) Този стих ми напомня някак за Сантяго от "Старецът и морето" на Хемингуей, който сънува лъвове на африканския бряг, наместо жени, риби или побоища. ) Твоят превод е по котешки хубав, грацилен и мек в сравнение с този, който знам в превод на Николай Попов, изданието е "Американски поети", НАРОДНА КУЛТУРА - 1970. Ето го:
Мъглата идва
на малки котешки крака.
Присяда тихо
на задните си лапи,
гледа
пристанището и града
и после си отива.
На Карл Сандбърг харесвам също този стих:
ПАЛАЧЪТ В СВОЯ ДОМ
Какво мисли палачът, когато
се прибира след работа в къщи?
Когато с жена си, с децата
край масата сяда, пие чаша кафе,
яде своя омлет? Ще го питат ли те
как е минал денят и дали
е работил добре? Може би
тази тема отбягват, говорят
за бейзбол, за времето, за политика,
за романа в картини от вестника
и за новия филм? Те ръцете му гледат ли,
когато кафето си взема или реже омлета?
Ако малките кажат му: "Татко,
да играем на конче, ето въжето." -
отговаря ли той на шега:
"Май за днес на въже се наситих."
Или светва лицето му, сякаш
озарено от радост, и казва:
"В хубав свят, в чуден свят ний живеем."
Ако белият лик на луната
в тиха стая надникне, ако лунни лъчи
се вплетат във косите на спящо дете -
палачът, какво прави палачът тогава?
Може би му е лесно. Може би
за палачите всичко е лесно. |
Re: Мъглата от Lynn (a_lynn@mail.bg) на 13.01.2008 @ 18:15:57 (Профил | Изпрати бележка) | Радва ме коментарът ти... с изключение на думата "грацилен".... но както и да е.
Има още няколко неща на същия автор, към които съм привързана., но, за щастие, ги познавам само в оригинал.
Здраей, Мастило, исках да кажа.:) |
]
Re: Мъглата от timon (timon_a@abv.bg) на 12.01.2008 @ 18:55:37 (Профил | Изпрати бележка) | Харесвам К. Сандбърг! Имам едно издание от 1985, но мисля твоят превод е по-добър.
Поздрави!
t. |
]
| |