Когато ти си тръгна, никой не умря,
та твоето отсъствие роди вселена,
и пак са бели преживените платна,
които багрехме със обич споделена.
Отново имам право да не те обичам
и избора да не престъпвам твоя праг.
Сега е моят шанс да бъда личност...
вселена се роди, защо съм тъжна пак?