автор: Hulia

(сътворба от ANG и Hulia)

Ти
Който в мене си
и частица от Теб,
който съм АЗ -

по Твой образ и подобие
съм изтъкан -
и от Светлина
и от Любов,

с Теб равнопоставен.

Тук и Сега -
АЗ правя себе си
темел
и
обработвам камъка
крайъгълен
на сградата,
наречена
живот,
светя Любов,
нека бъде Светлина
и нека оБОГатен и свят,
щастлив,
във квантите ти да се завърна.

С най - стара, необяснима,
памет родова, космическа,
помня, че Те има…
Когато Ти в нас се родиш,
ушите ни долавят Ангелски тръби,
Хармония на Сфери,
звук, който шепти:
Безсмъртен си –
и Ти и Любовта ти…

Поканих ангелите със тръбите нежни,
самодивите - от сборищата тайни,
с билките омайни и треви уханни,
бялата птица, сърната, елена,
повиках вятъра, дъжда, росата,
да възпее Любовта ти, Боже, цялата Вселена !

Любими Мой,
Когато дойде времето
да те прегърна
и в квантите ти да се влея,
не бързай,
спри ме,
позволи -
отново
да се върна -
Човек,
обичан и желан -
сред хората
Учител!