автор: sabin

Измислях те,
но те откривах във деня си...
И с истината ,че те има,
аз пак те търсех
в стиховете
и двата образа сравнявах,
но все не можех да усетя
къде си всъщност...
А дали си истинска...

И щом изгубих
стъпките ти в мрака
болезнено усетих празнотата...

И дълго в пропастта на белите листа
пропадах с мисълта за Теб...

А буквите край мен се хилеха...
Като чакали ръфаха от твоя
Образ...