Безсилието цъфти
връзва
дава плод
разкекерчени раждаме
мъртви деца
врещящи некрасиво
пълзящи
по нервите ни
повръщащи лимонада
тлеещи
но здраво вкопчени в небитието си
Боже, колко евтини метафори
колко евтино
а не можем да си го позволим
И така нататък
а с малко въображение можеше да сме щастливи