автор: Ljastoviza

Живея в постмодерен свят,
себичен, фрагментиран, хаотичен.
И сякаш се изгубва моят глас
между крясъци безлични.
Държа изкъсо радостта,
игрива като малко куче,
когато вън с анонимни лица
ме пресрещат самота и скука.
А ми иде да побегна през глава
и да хукна на воля в простора,
да се слея за миг на брега
с летния смях на тополите.
В постмодерния ми свят
нямат място детинските пориви.
Душата ми с премръзнала ръка
си затваря пред него прозореца.