автор: milcho

Даааа Ваша Светлост,
Драги ми ЕТ!
Дискусията започва да ме напряга....Та какъв е въпроса?
Телето или Кравата? Или Яйцето или Кокошката!
В същност в Кавказ тия парадокси са толкова всекидневни...
Така, че драги ми ЕТ "Не Горюй"!
Т.е. днес Телето утре Кравата или Кобилата или ако е рекъл Господ, колибката!! Аз съм за последния Вариант, ако питаш мене.

А иначе, в ония библейски места основен е въпроса, най- важния и единствения въпрос, който ги тревожи... е не как, и защо е създаден човека? А как Господ се е сетил да слага, т.е. да подправя супата ХАШ с чесън!!!
Библейски Въпрос, Нали ЕТ? Съгласен???

А иначе погледнато,.... с лепило от чесън са лепили и древните миниатюри, в едни от най-древните книги в света ...тия арменските де, и сега се съхраняват в тяхната Национална Библиотека т.н. МАТЕНАДАРАН.
А не в Британския Музей....

И един бонус, понеже си ми симпатичен, ...За въпросите!
Един труден или два по лесни!!! Какво избираш!!!

Та на изпитвам аз една студентка ЕТ, и тя се срамува, гледа надолу.
С един такъв грим ...син? Едни мигли ...като Газела на Омар ....
и един мини-жуп ....да ти се завие свят, ЕТ, как е там у Вас, има ли такива "скромни" студентки? И от време, на време ме поглежда, така случайно, невнимателно, и вече просто съм готов от тия погледи да и кажа ...
Колежке, дайте си книжката (и телефона) да Ви пиша една петица!!!
И най-накрая ЕТ, тя става леко си придърпва мини-жупа, ама съвсем леко, като Шарън Стоун и ми подава листата си ...
Гледам, чета ....само един телефонен номер .....ами сега ....казвам си ..(дали не е кодош, т.е. номера да не е фалшив). Добре, казвам колежке, но за протокола, а трябва да спазим протокола ...трябва да Ви задам няколко последни кратки въпроса ...
Тя примигва нервно ....Да казва г-н Професоре ...може и се усмихва...
Кажете, колежке Все пак, виждам, че сте много добре подготвена ....
Как го предпочитате ...Да Ви задам един Труден Въпрос или два по-леки? Тя внезапно засиява! Един, Един, Един... Труден Професоре!!
Малко смутен от този ентусиазъм, аз се усмихвам ехидно, и я поглаждам (тю тая печатна грешка, поглеждам искам да кажа) от горе надолу ....Кажете тогава колежке....
Къде е възникнал първия Човек на тая Земя! (А при вас ЕТ къде е възникнал ... в долината на Глинените Гърнета на планета Омикрон от Омега? А?:)))
Тя ме поглежда прямо, с честните си сини очи и изтърсва:
Във ВорОнеж! Във ВорОнеж г-н Професоре!!!!
Аз подскачам като ужилен ...Как така, как така колежке обяснете ...
Тя се усмихва, финално ... и смеейки се казва, ааааа г-н Професорееее,
ехоооо, ама това е вече ВТОРИ Въпроооос:))) И става доближава се до мен, взима си Книжката, която вече съм поставил отдавна петицата, (като на Керчето) и като се фръцва грациозно излиза от кабината ми ...
Аз оставам с пръст в уста , не мога да обеля и дума ...
Хак да ти е стар пръч ....хак да ти е казвам. Прав е Митко Динев.
Но изведнъж, усмивка ме озарява ...гледам на бюрото ми до дневника, с протоколите едно малко листче ...Вдигам го и на него пише: ЖСМ №:ХХХхххХХХ, Бони.
Има правда казвам на тоя свят, по-добре днес Яйцето от колкото утре Кокошката или Кравата!
Бони ....хм ...и засуквам мустак. А нямам такъв!
Лек Ден ЕТ!!!
Или как е там при Вас?