автор: kamo

Отдавна вече
не ми трябва "трева",
за да се издигна високо.
Отдавна вече
не ми трябва любов,
за да потъна в самотния апокалипсис
на оргазма си.
Не се срамувам да кажа на жена, която чукам:
"мамо".
Не плача вече
/понякога хленча двулично/.
Не вярвам.
Не мразя.
Не искам.
Не чета Шекспир,
когато имам Буковски.
Не чета и Буковски,
понеже имам себе си.
Отдавна вече
не ми трябва бял кон със звезда на челото,
защото съм обяздил егото си
и го яздя
и го яздя
и го яздя
през хиляда изтърбушени сърца.