автор: kir4ote

Хората съществуват и хората изчезват;
само ти си реална, Любима,
оглеждаща се засмяна дълбоко
от очите на всеки човек.

Ти си обект на всяко знание,
баща на Света, негова майка,
извор на всички неща, нечисти
и чисти, святост и чест.

Ти си целта, коренът, свидетелството...
Дом и укритие, мил приятел,
създател и разрушител,
вечно съкровище.

Ти си сианието на Слънцето,
повелителка на дъждовете,
пастирка на ветровете,
безсмъртие и смърт.

Ти, Любима, си посята в
сърцето на всеки човек,
ти си началото, средата
и края на всичко.

Аз искрено те боготворя
с цялата си душа и тяло,
неутолимо...
изпълваш сърцето ми.

Ти си справедливост, чиста, неподправена,
благосклонна към никого, мразеща нищо,
ти ме излекува и
блестиш в мен сиание.

Ти винаги си в мен,
разсейваш мракът в душата ми,
стопляш човешкото
и сърцето ми намира покой в теб.