 |  (по "Стените" на Станимир Димитров - vionbg)
Косите си изплетох на въже -
и сянката понякога мечтае
да стане плът дори и да умре -
сама ще стегне примката накрая.
Старае се за миг да не личи
инфарктно как се спъва по паважа,
как никой не я вдига от земи,
и винаги пред портата остава.
Ужасно й се иска в светлина
да стане вик в писмо пеперуди,
но сенките не знаят да летят
и няма кой тепърва да ги учи.
Потайничко кръщава си мечти -
очите й дано не забележат,
насреща е стената, тухлен зид
и всичко е размазано на нея.
Безсилна пред омразата, без глас
езика в калдаръмите прехапва,
за обич шепне в сетния си час,
хрипти като отрязана камбана.
И само щом нощта я повлече,
наяве вижда своите кошмари -
тя всъщност е на светлото дете,
но трябва някой да я припознае.
(преработен стар стих)
Публикувано от hixxtam на 09.01.2008 @ 20:21:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Сянката" | Вход | 10 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сянката
от Jiva на 09.01.2008 @ 20:39:26
(Профил | Изпрати бележка) | замисли ме, сребърна...абсолютният контрапункт на плътното в безплътното, на тримерното в равнинното, на изправеното в легналото...но и на незнаенето (детското) в стаения (но непреживян) опит (предишност?)...и толкова стени в ъгъла на пречупването им...
поздрав, светъл!:) |
]
Re: Сянката
от vanya777 на 09.01.2008 @ 20:41:29
(Профил | Изпрати бележка) | мечтае тихичко...
разплака ме Силви |
]
Re: Сянката
от ra4e-ton на 09.01.2008 @ 20:52:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Много интересна идея, хареса ми :))) |
]
Re: Сянката
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 09.01.2008 @ 21:40:20
(Профил | Изпрати бележка) | "Косите си изплетох на въже -
и сянката понякога мечтае
да стане плът дори и да умре -
сама ще стегне примката накрая."
Ех, тази сянка, дето потайничко се кръщава мечти,
много е лесно да я припозная...
|
]
Re: Сянката
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.01.2008 @ 21:56:13
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Трябва... Тежък стих, Сребърна. Само при пеперудите се спънах... Може би технически си изпуснла нещо. Но стиха е много хубав както винаги!
Сърдечен поздрав! |
]
Re: Сянката
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.01.2008 @ 22:11:09
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Сетих се. Не е лесно... Всички се случва да сме освен всичко друго и сенки. Може би вразлични цветове. Твоята е сребърна, но оставя златни петна ...
Още веднъж поздрави за прекрасния стих! |
]
Re: Сянката
от snowking на 09.01.2008 @ 23:47:51
(Профил | Изпрати бележка) | Оригинално, Сребърна. По стар народен обичай сянката често се свързва с вграждането, а при теб тя е размазана на стената, което си е далеч по-естествено. И затова ме кефи! ;)
Завиждам ти за "езика в калдаръмите прехапва", което си е истинска находка, сравнима с откриването на Троя. Е, почти сравнима... ;)
Ама има една "отрязана камбана", през която си минала със сенокосачката на полуадаша Стивън Кинг. И един отхвърчал нанякъде предлог около "пеперудите". Което обаче не е съществено.
Същественото е във всичко останало, Сребърна. И точно за него те поздравявам. ;) |
Re: Сянката
от Silver Wolfess на 10.01.2008 @ 08:22:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Не знам дали точно си ми схванал идеята за човека - сянка, но благодаря за поздравленията. Имаш нещо против Стивън Кинг? Забележи само "като"... Когато има хриптене, винаги намирисва на Стивън Кинг. Отхвърчалият предлог е плод на бързи пръсти, но нали преди всичко си слушаме мислите. На мен вече и други места не ми звучат добре, ама не е проблем да се изгладят.
Благодаря ти! |
]
Re: Сянката
от snowking на 10.01.2008 @ 09:39:47
(Профил | Изпрати бележка) | Идеята ти е лансирана още в самото начало и само тези, които са започнали да четат текста от средата, не ще да са я схванали. Надявам се, че не ме причисляваш към тях.
Споменах Стивън Кинг, имайки предвид "Човекът със сенокосачката". Иначе нямам нищо против моя полуадаш. ;)
"Като"-то го забелязах, но и с него и без него "отрязана камбана" си остава. И не звучи достоверно. За разлика от всичко останало в текста. Вероятно става дума за отрязания език на камбаната, така се получава и хриптенето, но... Но!
Ако преди да коментирам, бях прочел коментарите на другите, нямаше да спомена за изпуснатия предлог. Ала аз обикновено правя точно обратното.
Ако на теб и други места в текста не ти звучат добре, ти не си наред, Сребърна. Защото няма такива. Туй то. |
]
Re: Сянката
от Silver Wolfess на 10.01.2008 @ 09:57:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Обещавам да помисля за отрязаната камбана. А за другите места - въпрос на слух, мисля аз. Сега думата "потайничко" не ми звучи добре. Може да бъде просто " и тайничко".
Благодаря за конструктивния коментар! Много ми е от полза. Тези отрязани, безгласи, посечени и т.п. камбани май са ми слабост. |
]
Re: Сянката
от kristi на 10.01.2008 @ 08:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | и сянката понякога мечтае
да стане плът дори и да умре -
..................................................
тя всъщност е на светлото дете,
но трябва някой да я припознае.
Стихът ти е много интересен, Лили!
Сянката....
|
]
Re: Сянката
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 11.01.2008 @ 12:49:36
(Профил | Изпрати бележка) | -Душата ни, понякога мечтае
да има свободата да умре!
Е. Дикинсън! |
]
Re: Сянката
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 11.01.2008 @ 12:57:20
(Профил | Изпрати бележка) | -Ей, да не те засегнах!?
Просто това ме се появи в съзнанието, като реакция!
Поздрави Silver... |
]
Re: Сянката
от Silver Wolfess на 11.01.2008 @ 13:01:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | С какво да ме засегнеш, Герлан? Този стих е писан по стиха на Вийон преди 4 години. Такава асоциация ми е изникнала в главата още тогава, а това което ти ми цитираш не ми беше познато до този момент. |
]
Re: Сянката
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 11.01.2008 @ 13:14:24
(Профил | Изпрати бележка) | | -Де да знам, просто напоследък се опитвам да бъда коректен! Дано не съм те обидил!? |
]
]
Re: Сянката
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 15.01.2008 @ 20:46:42
(Профил | Изпрати бележка) | Тези два стиха:
"Старае се за миг да не личи
инфарктно как се спъва по паважа.."
и
""Безсилна пред омразата, без глас
езика в калдаръмите прехапва"
особено ме впечатлиха, Лили! Както винаги си царица на образите и метафорите, а читателят усеща лекотата с която пишеш! Божа Дарба! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 579
ХуЛитери: 3
Всичко: 582
Онлайн сега:
