автор: jantreya

Отидоха си празниците,празни.
Проточиха се дрезгаво и вяло.
Вкусът за чудо само се раздразни
и скуката започна отначало.

Тежи главата,не от алкохола,
от спотаени пориви пияна.
Душата зъзне,неприлично гола,
пред погледа безчувствен на екрана.

Е,понадявахме се,помечтахме.
Закърпихме илюзии съдрани.
Похапнахме,попийнахме,поспахме.
Превързахме душевните си рани.

А новото – отново е далеко.
Червени са от взиране очите.
Сега напред,по старите пътеки,
в торбичката с утайка от мечтите.