автор: rainy

ТОЙ беше спрял, докато те няма.
Циниците ехидно
ще се поусмихнат -
поредната сълзлива драма.

Ироничният сарказъм
често неприсъщ е -
пошло грозен някак,
но той не ме вълнува.
Аз дишам и в мъгла, и в кал,
и сред просташки крясък.
Виж, друго в състояние е
да ме задуши, и дори убие -
въпрос на измерения.
Липса нарича се понякога,
и безизборност, ранимост.
А всъщност отношения.

Да, ТОЙ беше спрял, докато те няма.
Усмихни се. И не ме съди.
Сега си тук. И просто остани.
Тогава животът за мен пак продължава.