автор: Nezy

Още преди да откликне октомври на зимните вопли,
прабаба ми слагаше ябълки в яма на двора.
Восъчни още, незрели.. И слама отгоре им,
за да събуди душите им, скрити на топло.

И преди Коледа, щом побелее от зимата,
тихо изравяше малки червени вълшебства...
Ябълки зрели - дъх ароматен от детството –
тихо заровени в спомени някъде имам.

И ако много надвие тъгата безцветна,
а любовта ми е восъчна още, незряла,
ще я завия със топлата бабина слама
и ще дочакам сред зима да стопли ръцете ми.

И сладостта на последните, късните ябълки
ще се разлее във тялото, ще оживея...
Някъде горе очите на баба се смеят –
Коледа ражда вълшебства, които ни трябват