автор: LeoBedrosian

Дълго на върха стоя
отвявам сламени отблясъци
на слънчеви лица в мъгла
от живи спомени и тлеещи обрасляци.
От ниското на талази
сиво-блудкави
пъплят болни божеци
със инвалидни крясъци
...
изстрелвам моята змия -
победна мълния, и
пускам зъл орела - апокалипсис
нужен за тела гноясъли.

След битката - пречистаща
върху некропола на тлеещи остатъци
въздигам пряпореца горд
на победния простор и
го забивам в жалки - гърчещи
смрадливи тлени.

А тук високо, в зимния простор
сред здрави каменни основи
на връхний дух опори
стоя и съзерцавам
тамо гор на своята свобода
и истинна прокоба!