Хей, Хули, здравейте!
И за много години !
Благодарна съм, че ви намерих!
Благодаря, че ви има !
Преди време ви пратих
едно малко стихотворение -
не от суетност или за слава,
а просто за забавление...
... не, че по принцип не пиша,
но отдавна думи не съм редила
/още в душата ми една поетеса въздиша,
от страсти и лудости попрепила/!
Вие сте млади навярно
и много, много ви бива-
на всички разтърсили ви емоции
да оказвате съпротива...
Аз остарях /поизглади ме времето/
и би трябвало да съм научила,
че някъде между мъка и щастие
се намира "Вратата" отключена.
Би трябвало! Да, ама Не!
Още търся непосилното равновесие!
Как се върви по средата на пътя,
ако душата от треви е обсебена ?
Вероятно след много години,
вие ще се питате същото...
и не за забавление, а от мъдрост
вече всяка емоция ще прегръщате,
защото няма "Врата" по средата
/тогава ще го знаете със сигурност/
и защото някой идиот е забравил да сложи
в колата на Времето задната скорост !
Е, това е! Бъдете силни и здрави !
Още много ненаписани стихове има...
Благодаря, че ме припознахте !
Благодарна съм, че ви има !!!