автор: Silver Wolfess

„Ако си спомните за мен, спокойно може да броите
човеците - с един по-малко, щурците - повече с един!”
(из „Есенни щурци” Иван Николов)

Когато светлината се сниши
и легне във подмола на тревите,
не грейнат ли във тъмното щурци,
тогава аз сама ще ги повикам.
Защото ме е страх от тишина,
по-стръмна и от ритъма сърдечен...
А всичко друго в мене изваля,
достатъчно ограби и отнесе.
С последната светулчица в ръце,
певците си за песен ще събудя,
а тя душата в шепички бере,
притисната от нощни пеперуди.
И моля я:
„Във чисто остани.
Кому ще си фенер във смрад и гнилоч?
И доведи небесните свирци.
И нека чак до съмнало да свирят.”
И няма ли ме в светлото око
щом слънцето прекрачи през перваза,
навярно съм застанала пред Бог
с цигулчицата щурчовска във пазва.

08.01.2008