автор: biser4e

Усещаш ли онази луда жажда
да пиеш необят от непознатото!?
Безкраят е усещане. И състояние,
а стъпките са края на началото.
Морето е уют за капитаните,
а сушата е кораб за бездомници.
Не може бряг сълза да изпревари,
а само да прегърне глухо споменът.
Препълниш ли очите си със свят,
цветът на съвършенството изчезва.
Какво избираш!? Питам за това,
което има шанс да оцелее
в едно осиротяло междучасие,
на две дихания. В едно немирство.
Животът е наистина прекрасен,
когато имаш мяра за невинност.
Животът е небесен кръстопът.
Уроците ни все са предпоследни.
Пререже ли се пъпната ни връв,
забравяме, че после има следващ.
Забравяме. Забравяме се бързо,
превръщаме се бързо в себескитници.
Опомняме се само като тръгнем
към първата си мяра за невинност.