автор: duende

Нередно ли е да говоря сам
На никого....
Когато никой пак не ми остане.
Само чудя се дали отново не потъвам,
Безпомощен и сам,
Като изхвърлен
Тюлен на
брега,
Готов за клането.

Не разбираш ли,
Че както го планирахме,
Така и разрушихме.
Аз чашата прегърнах,
Както глупакът своето може би

Извинение нямам - изненадана ли си?
Друго нямам какво да ти кажа.
Такъв съм аз -
Това е моят начин.
Сякаш твърде често бягал съм и бягам.

Не разбираш ли -
Двамата така избрахме.
По - лесно беше сякаш...
Но потъвам…
Все по - бързо,
По - дълбоко,
Изплъзва ми се сляпата утеха.
А някъде в гърдите
ГЛАСОВЕ,
С писък черен свободата ми проклеха.
Нали така избрахме - двамата, нали?
Нали уж за добро,
За добро боли.
Тюлен на брега готов за клането…

Стопява се с укор денят пропилян,
Аз нощта пак дочаках
И мислено, отдалеч,
Ще я прекарам със тебе…

И нека тъмните кръгове утре
Бележат очите ми,
Попият сълзите ми,
Скрият срама ми,
И тихо тъмнеят отдолу…..