издухвам от сърцето си
последните прашинки
черна пепел
и се сбогувам с болката
която
път намери
към твоят звън
скръбта е мое слънце
към което
политат жерави
и там под залеза
подслон намира
великата природа
сътворила чувствата
от пръсната
в зениците ни светлина
на капки
отплувала в безкрая
към съзвездия
докосвани с криле
- любов
животът ми възкръсва
сред загадъчен летеж
а по лицето ми изплува
лунен блясък
примамлив и нежен
и пак събирам
ден по ден
ехото в далечината
горещо пърхащо
с разперени ръце
пред изстрела
взривен
в изстинали следи
от нереалността
...за среща