автор: anonimapokrifoff

Той беше Големия поет, царят на сайта, а тя - Малката студентка, която живееше истински само когато го четеше. Той пишеше почти всеки ден и тя нямаше търпение да седне в компютърната зала и влюбено да попива словата му. Преглеждаше и коментарите - многобройни и възторжени, но не се осмеляваше да се включи. От тях разбра, че той живее в
града, в който тя следва, и че прекарва почти всяка вечер в писателската кръчма. Започна да ходи там и да го чака - свита на самотна масичка в неосветен ъгъл. Около него винаги имаше приятели и, разбира се, жена. Не една и съща. Сменяше ги често.
Щом той се появеше, ръцете й се разтреперваха и тя едва успяваше да си запали цигарата. Обичаше го, без дори да го познава. Силно и безхитростно - така, както може да обича една малка студентка, влюбена истински за първи път. Нищо - нито жените му, нито възрастта му, не можеше да охлади страстта й към него. И защото повече не понасяше напора на избуелите си несподелени чувства, регистрира се в сайта и му изпрати лична бележка. Всъщност това беше едно от непубликуваните й /тя други нямаше/ стихотворения, плод на любовта й към Големия поет. Под трепетното си, но не и директно признание написа, че много ще се радва, ако се срещнат, и още няколко любезности без значение. И зачака.
Той отвори бележката. Някакво момиченце изливаше душата си: свежо светоусещане, интересни образи, обаче ритъмът... Поетическият му усет се препъна два-три пъти и той заряза дългото писание. После щеше да се върне към това и даже да й отговори. Сега бързаше, защото го чакаше ново маце и този път нещата май щяха да се получат...
Цяла седмица, денем и нощем, тя се взираше в екрана, проверяваше дали има бележки, но не получаваше нищо. Не посмя да отиде в кръчмата, нито да му пише пак. Прибираше се в квартирата си, отровена от кафе и цигари, и плачеше от болка и срам. Накрая прие ухажването на един от пъпчивите си млади колеги и излезе с него. После - в леглото му. Останаха там цели три дни, а след по-малко то месец тя разбра, че е бременна.
С мацето пак нищо не се получи /кой го знае кое по ред/. Големия поет започна да се уморява от живота, постепенно образите и чувствата в поезията му бледнееха, той повтаряше себе си. Спря да пише, но преди това пък бяха престанали да го четат. Пиеше много и понякога, докато седеше в полусвяст на самотна маса в неосветен ъгъл, в мозъка му пак се раждаха прекрасни строфи, но нямаше сили да ги запише, а после просто не си ги спомняше. Онази бележка на Малката студентка я беше забравил, а после - изтрил, без да я прочете докрая. Така Големия поет пропусна:
1. Страхотен секс с влюбена в него девственица.
2. Жена, която не само щеше да го вдъхновява, но и да роди децата му.
3. Просто любовта.
Малката студентка завърши. Беше родила две деца едно след друго. Вече имаше компютър, но не влизаше в литературни сайтове, а ползваше счетоводни програми. Съсипваше се от работа и грижи за малките. С мъжа си се разбираше. Забрави за поезията. Никога повече не отиде в онази кръчма, нито пък писа на Големия поет. Така тя пропусна:
1. Страхотното изживяване от секса с любим човек.
2. Да бъде не само муза, но и създателка на прекрасни стихове.
3. Просто любовта.