автор: didislava

Голямо момиче съм....
с всичко се справям...
Без драматизъм и без излишности...
На толкова лумнали клади изгарях,
че да оцелявам
се научих
отлично...
Като в компютърна смешна игра...
Сега ще умирам,
но с няколко прости клавиша,
парченца решителност ще събирам
и ще се съживя...
Ще се върна за малко на старо ниво,
докато се науча къде
и защо
да прескачам опасността...
Но стремежът нагоре
ще поддържа очите ми
все към неизживяното
жадно отворени...