автор: traveller

Строим килии.
С мисли ги строим
и после в тях самотни
се заключваме
и гледаме света
като във филм
без звуци,
черно бял и тъй безчувствен
опипваме със пръсти
пак в нощта
решетките
и искаме да литнем
но немощни отново,
без крила
от викове осъмваме
пресипнали
И чакаме все някой,
като дар
да дойде,
да летим да ни научи
невиждайки че всъщност
катинара
самите ний отвътре
сме заключили