автор: chicho_toshko

Ци-гу,ци-гу,ци-гу брей,
слушай как щурчето пей.
Песента му е позната
на децата по Земята.

Всяко слуша във захлас
лете щурчовия глас.
А щурчето не стои
само песнички реди.

Тъй я кара нощ и ден
и не спира то,освен
като дойде зимен мраз
и му трябва топъл глас.

И тогава то се чуди
кой от зимен сън да буди.
Гледа светлинка блещука.
Мравката е тук и чука.

"Моля ти се ,Мравке мила,
дай ми хляб и топла вила
да изкарам догодина,
че на път съм да настина."

Мравката му казва сладко:
"Лошо си закъсал братко!
А пък колкото до хляба-
той на други май се пада.

Дето цяло жарко лято
са събирали богато
и са трупали в хамбара.
Хрускай своята китара."