автор: strega

/с благодарност/

изкупих всички минали вини
живях и нямам нужда от разбиране
зеленото по бялата ми кожа
навярно е от разрезите на очите ми
животът утре ще е океан без пясък
и как ще преброяваш самотата си
откраднах този бряг от твойта приказка
камбаните са изкушения за мъртъвци
смъртта е обещание за среща
в отвъдното
където пътищата нямат винаги начало
и следват вятъра
не се познаваме
познанството е твърде относително
не се научих да говоря с призраци
очите ми не се побират в тези сънища
и този стих не води до разсъмване
прости ми че не ти написах нищо хубаво
в такава нощ мечтите са зелени
а птиците…
отлитат
и са същите
все толкова изгубени
все толкова
такъв е краят им във всяка приказка
обаче аз отказвам да приема
възможността да си отидат недокоснати
това ми е достатъчно
за да не дръпна спусъка