С благодарност на Marta за
Къща за връщане
Във бравата ключът ще заклокочи
от мисълта зарадван, че се връщам.
Вратата изумено ще отскочи
и зад гърба ми силно ще се тръшне.
Във коридора лампата ще смигне.
С едно око отгоре ще наднича
Прахът от стаята ще се усмихне
и изведнъж към мен ще се затича.
Ще струпам всички чанти на земята.
Неподреден ще изпищи багажът.
Ще ме прегърне с бяла страст стената
в очакване все нещо да и кажа.
А аз какво, да залепя усмивка?
Или да взема да закърпя здрача!
Ще смъкна от дивана стар завивката
и ще изляза под асмата да поплача...