Под сянката на облачета бели
съм свила меко слънчево гнездо
и върху пухкавите му постели
до Теб заспивам свита на кълбо!
Пристъпвам лека като древно слово,
а пътят млечен с обич се бразди!
Под нас... дъждец заромоли отново,
с Любов изгряват хиляди звезди!
До пълнота, Небето ще ни слее -
две сенки, в звук от плътна тишина!
Луната ... на ръце ще ни люлее -
до Теб съм, в млечно бяла Светлина!