Когато влизам във дома си,
ме среща дъх на липов цвят,
защото точно пред дома ми
липи растат и ръсят цвят.
Щом галя бравата позната
аларми силни не крещят,
защото скромен е дома ми
побрал е скъпият ми свят.
Ключа ми е усмивка тайна
вратата леко тя отваря...
Усмивка друга засиява
и само туй на дом му трябва.
В камината пропукват съчки
от грешни спомени и от мечти..
Запяват песен за дом чудесен..
Дом като другите, нали!?