автор: junel

Искам да те нарисувам!
За да останеш
завинаги така,
като внезапното изкуство,
взривило всички цветове
у мен,
пастелно нежно
върху платното
на моята
очакваща душа.
Цветотерапия
ще бъдеш,
всеки ден чрез теб
ще се лекувам
от безверието,
от студ и самота!
Ти и аз
до безкрайност
ще се сливаме в едно
върху палитра
слънцецветна,
преоткрили смисъла
в света.
И рисувам...
а учител
ми е любовта!
И ти ме пиеш всекидневно
с жажда,
през годините неутолена,
в нежност
безтегловна,
забравям свойто име,
от целувките ти,
билета омайни,
упоена...
Рисувам те...
А ти,
боички нови
ми носиш всяка вечер.
И мечтая,
все така недовършена
рисунката ми
да остава,
да я започвам отначало
всеки ден,
и да останем
влюбено и цветно цяло,
върху платното,
оживяло в мен!