автор: selena

Виктор Юго е луд, който се счита за самия Виктор Юго


Той стои в метрото.
Носи здрави обувки -
вероятно някой се грижи за него.
Винаги обаче е гладен,
въпреки че
сам не забелязва това.
Говори силно -
издува гърдите си,
като гълъб пред женска
на площад в Париж,
рядко търпи възражения.
Около него се тълпят слушатели,
носят афоризмите му вкъщи,
като красива ваза
ги показват на приятели,
разказват, че думите му
звучат като проповед.
Измежду тях се намира някой,
който замислено казва

прескачат през вековете -
тези лудите,
винаги се озовават някъде,
при многото хора.
Сигурно носят нещо,
щом
толкова упорито
ги изпращат.