Когато в полунощ стрелките бавно
годината пак с ножиците срежат
да вдигнем чаши с виното прохладно
и спомним си отново за надеждите
когато пак усмихнати си кажем
че грешки и вини сме зачертали
и близките си с обич пак погледнем
и спомним си, че много са ни дали
когато се прегърнем и целунем
и щастие и здраве си желаем
дано намерим сили и за малко
си спомним пак че можем да мечтаем
и колкото красиви са мечтите
и колкото е виното искрящо
така красиви утре да са дните ни
и толкова сърцата ни любящи