автор: miglena

Никога повече
няма да се завръщам
на пръсти при теб.
Не съм крадец.
Нищо не отдавам,
само подарявам
свои образи,
отражения,
миражи и
видения.
Никъде
не присъствам
и не се разписвам
в присъствена книга.
Никой не може
да ме докосне.
Никой не знае
къде е душата ми.
Няма път към
моето сърце.
Не очаквам и
никой
никъде
не ме очаква.
Не може да ме
открие
нито демонът,
нито
божественото.
Нямам пътеки
и нищо не е
цел или посока.
Затова съм...
само ...Твоята
Синя Мечта...
макар и
за ...
Миг...Светлина
@@@@@
Трънлив стих...
Съдба от кръв, сълзи
и мноооого усмивки :)))
Никога повече,
никога
няма да заплача.
Ти изпи
всичките
ми...
сълзи....
Никъде няма да
заминавам, никога...
Знаеш къде съм..
В душата ти.
В твоето сърце.
Дали?.....
Някога...
това би могло
да се случи и
реално...?

Отговор:
започни отначало:
прочети ...
заглавието...