автор: traveller

Душите ни са храм за много чувства
чистилище за много грехове
и рай във който малко хора пускаме
и ад от всички наши страхове
И пепел от копнения запалени
оставени безмълвни да горят
и дъх на рози, в светло утро галени
от капките невинни на роса
Сълзи на майка, стиснала безмълвно
безжизненото тяло на дете
и дългото зараждане на кълнове
в покрито с бяла мантия поле
Магията на топло единение
на стенещи от страсти дъхове
и болка от студеното безвремие
на легнали в ковчези богове