автор: kristi

Себе си под лък ще опънем, но ще е толкова тъжно,
че ще заплачат реките. Бреговете си ще отломят,
посоката всуе ще дирят... А морето ще се закита.
Затова барабаните бием… Ударна, хълмеща музика,
която храбрите, но затлачени чувства събира
на Велик Вселенски Събор.
И немите по рождение риби
ще приветстват с опашките си съвършения вой.
Ще удряме по кожата разпната. Има ли грешници?
Ако има – да влязат във Храма. Не сътвореният
от тухли - цигулки, от вар, от заоблени камъни,
във Храма да влязат, онзи, сградил се в душите ни.
Ако има, камбаните от олово да леят сълзите си.
Не за поредната литургия, за изповедта
на ония, ония,
за които небесната изповедалня греховете си крие…