автор: sradev

На връх планина Знание има една поляна.
На тази поляна седят Всезнаещите камъни. Хиляди години седят по турски и медитират вглъбени в себе си. Не чуват, не виждат не чувстват - трупат знанието. Дъжд вали, слънце грее, вятър ги вее, но те не помръдват - медитират ли медитират. И ако ги запиташ, то биха могли да ти разрешат всеки проблем, но те не отговарят на никой, защото медитират.

На поляната има и едни по-чувствителни камъни. Те широко са отворили стотиците си уши и очи, оглеждат се наоколо, вглеждат се в небето, прислушват се в земята и събират информация за всичко, което е станало. Биха могли да ти разкажат, но така са заети със събирането на информация, че дори и твоят въпрос биха го прибрали на скришно място в своята сбирка.

Но има и такива, които нито медитират, нито мислят, нито чувстват. Те са мързеливите камъни. Нищо не знаят, защото ги мързи да помнят. И да ги питаш нищо няма да ти кажат, защото ги мързи да говорят.

А под тази поляна е Великата скала, която е родила всички тези камъни. Тя знае всичко, най-добре е информирана, просто е изпълнена със знание до корена си. Тя знае миналото и бъдещето. Тя е бъбрива. От всяка една от нейните хиляда пещери се разнасят нейните думи. Можеш да я попиташ, но едва ли ще разбереш какво казва - никой не е разгадал нейния език.

*
горния текст за сега не се предвижда да влиза в полската версия WISNIA (Wiedza, Informacja, Systemy, Nauka, Intelekt, Absurdy)