автор: traveller

Разчупих хляб, от земното ти тяло
във свойто тяло сили аз да влея
от черна пръст родено, зърно бяло
дарило ме със сили да живея

Налях си чаша вино за да вкуся пак
на соковете слънчеви стихията
прогонваща от мислите ми всеки мрак
и връщаща в очите ми магията

Запалих свещ та пътя да не губиш
към мислите, сърцето и делата ми
и слязъл пак при мен да ме пробудиш
покоят свой да влееш във душата ми