автор: jey

Отидоха си птиците… Не плаках,
когато хоризонта ги закри
и не повярвах, че са взели лятото –
целуваха ме слънчеви лъчи.
Южнякът със косите ми рисуваше
и пееше на Август песента,
а бе Октомври вече… Всяка улица
си бе поръчала килим с листа.
И аз вървях по улиците златни
и грееха край мен като слънца
дърветата. Помислих, че е лято
и пожелах да бъде все така.
Но после заваля. Блестеше дворът ни –
дъждът го бе целувал цяла нощ.
Забързани по улиците хората
не търсеха от капките любов.
И само аз си знаех, че е лято,
и само аз усмихната вървях.
Отидоха си птиците. Не плаках,
защото вярвах, че ще дойдат пак.
Защото скрих във малките си длани
от топлото на августовски ден
и този дъжд на сняг, когато стане,
ще грее скришом слънцето – от мен.