автор: Veniamin

Седнала на електрическия стол
мълнията е кралица, на която
шалтера се кланя до земята.

Времето е сприхав надзирател,
заключил свободата на всемира.

Но ключът на тайните отдавна е
в ръцете на преминалите през стените.

Бляскави искри в очите ми предсказват,
че земята скоро ще даде на късо.
Вчера и на мълнията й го казах.