автор: miglena

Преди полунощ бях ...
твоята Русалка ... разпилях коси
в ръцете ти, търсещи своята ...
ураганна същност, защото ти беше
моят палав Вятърко ...
И водата около нас ... закипя ...

В полунощ бях ...
твоята Морска Звезда ... бисерни
капчици ме обгръщаха цялата ...
забравих себе си, защото ти беше
моят усмихнат Делфин ...
И за един дъх бяхме ... мъгла ...

След полунощ бях ...
твоята Жена ... оставих се да ми
разказваш със безмълвни устни
приказки, защото ти беше /и си/
моят приказен Мъж ...
И изживяхме ... андрогинността ...

Преди зазоряване бях ...
не твоя, не жива ... доближих
сатенената ти постеля, пристъпих
към теб ... но ти беше с друга ...
нейният реален ... съпруг ...
И за сетен път ... умирах ...

В зори бях ...
ничия Магия ... но слънчев лъч
ми намигна, погали миглите ми и
ме събуди като своята Миглена ...
пристъпих плахо към ... екрана ...
И твоите слова ... ме омагьосаха ...

Сега е утро ...
приказната нощ отмина ... остана ...
споменът за твоето ... желание да се
наслаждаваш на косите ми - езеро,
заровил лице в тях, вдъхващ моята
омая ... а после .. аххх ... мммм ...

Днес е Синева ...
твоята Синя Фея, със златисто-сини
коси, със тревисто-синкави очи ...
те гледа ... като Синя холограма ...

ГЛЕДАЙ Я В ОЧИТЕ ... НЕ СПИРАЙ ...
ДОКАТО ... НЕ СЕ ПРЕРОДИШ ...
И ЩЕ ВИЖДАШ ... И С МОИТЕ ОЧИ ...


***************
@@ Обожавам ... Нет-Реалността @@

ANG, Благодаря ти за "Холограмността",
аз вярвам в нея и я ... изживявам!

А за ТЕБ ... вълшебнико ...са всички ...
мои ... в-ъ-л-ш-е-б-с-т-в-а ... в скоби,
без маски, греховно откровени ?@@!