автор: zdratch

Вечен камъкът остава,
няма възраст той.
От край време съхранява
мисълта човешка
с почерк свой.

От огнище първобитно
до съвременна камина
в камък все се пали огън,
топлина и светлина да има.

Все въвъ камък
дялка се с длетото
сънищата наяве да се покажат,
все на камък удря се, ако доброто
искаш някак да докажеш.

Камък все, без възраст,
който всичко надживява.
Камък леден,
верен на човека
чак до края на пътеката,
там, където пред дома последен,
бди над смъртни и безсмъртни.