Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 384
ХуЛитери: 4
Всичко: 388

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: Albatros
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за огледалото
раздел: Фантастика
автор: apollyn

Тя се обърна, разтвори мъртвите си очи и разтегли устните си в гримаса, която трябваше да наподобява усмивка. И, въпреки че бе кошмар, тя бе най-красивото същество, създавано някога от човешки ум...
Тя се обърна, разтвори мъртвите си очи и надникна с тях в огледалото. Протегна ръка и потъна в собственото си отражение. Ръка, която се преливаше в ръка, за да се прелее в безплътно наглед тяло, което стоеше здраво на краката си в един безплътен наглед свят, който от своя страна...
Образът от огледалото започна да пълзи по ръката й, обгърна я, погълна я и в прекрасното си сребристо сияние изтри чертите й. Само слепите й очи си оставаха там- насред среброто на отражението... По-черни и по-истински от абаносовата рамка на огледалото, което опустя. И постепенно тялото й започна да възвръща очертанията си в отговор на молитвите й да си остане безплътно сияние за остатъка от вечността. Светлината започна да се отдръпва по кожата й все към очите й, където се събра, за да им даде живот. Изпълни ги със сребро, което излъчваше пламъци от студена ярка светлина, а болката в тези очи я накара да коленичи на прашния под, крещейки от завладяващата красота на новото възприятие...
И тя крещеше... С болката на всичките години мрак, в които бе повярвала, че светлина няма, в които я бяха лъгали, че светлината не съществува. Огледалото се пропука и образите в него се изкривиха... Стаята се изроди в стая от друго измерение, където стените се пропукваха и поглъщаха всичко... А тя все така стоеше пред огледалото и се взираше в сърцето му.
Изправи се и протегна ръце към липсващия образ в огледалото, а той разтвори прегръдките си за нея вътре в душата й. Тя затвори мъртвите си очи и се усмихна- на пламъците сребърна светлина, които изгаряха клепачите й, докосна ги с пръсти и се усмихна още по-широко. Отвори очи и се отправи към вратата....
Старият таван в още по-старата прашна скърцаща къща остана зад гърба й. Вече бе изгубила очарованието на мрака си, нямаше тайни... И единствено пропуканото празно огледало пречупваше и отразяваше светлината, която си бе отишла от този дом, за да се засели в очите й. А тя вървеше и се усмихваше на красотата на светлините, на съвършенството на камъчетата по пътеката, на облаците, които бавно се разхождаха по небето, събирайки се в неясна точка, някъде зад хоризонта...
Светлината извираше от очите й, поглъщаше света, хранеше се с него, с красотата и съвършенството му...


Публикувано от BlackCat на 26.06.2004 @ 21:58:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   apollyn

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

29.05.2022 год. / 12:37:58 часа

добави твой текст
"Приказка за огледалото" | Вход | 2 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за огледалото
от Liulina на 26.06.2004 @ 22:05:04
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Поглъщащо,защо атмосферата винаги е тягостна,прашна,спомняща,сякаш това огледало не може да блести като езеро,огрято от слънцето...иначе е хубово...:)Поздрав!!!


Re: Приказка за огледалото
от apollyn на 26.06.2004 @ 22:09:05
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря :) но не знам защо все така се получава... напоследък се опитвам да пиша по-различни неща...

]


Re: Приказка за огледалото
от Liulina на 26.06.2004 @ 22:22:58
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Те са си различни,даже стилът ти е различен собствен...:)

]


Re: Приказка за огледалото
от apollyn на 26.06.2004 @ 22:28:07
(Профил | Изпрати бележка)
стилът ми не се е променил много с времето... само темите, които интерпретирам... но ми се иска да започна да пиша проза с по-различно настроение :)

]


Re: Приказка за огледалото
от Liulina на 26.06.2004 @ 22:35:37
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Не съм чела всичко от теб...не мога да сравнявам ,но ще се постарая да поправя грешката си!!!:)

]


Re: Приказка за огледалото
от dara33 на 26.06.2004 @ 22:13:14
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
Светлината извираше от очите й, поглъщаше света, хранеше се с него, с красотата и съвършенството му...

то на красотата кой може да устои...още повече на нейната съвършенност

има нещо много силно тук усеща се във всеки ред има сила, болка, ярост и желание.

хареса ми!


Re: Приказка за огледалото
от apollyn на 26.06.2004 @ 22:15:52
(Профил | Изпрати бележка)
радвам се :) това беше нещо странно, което написах преди може би година и за първи път вижда чужди очи... беше особено, бях и в особено настроение, когато го писах... но крайният резултат ми харесва :)

благодаря ти

]


Re: Приказка за огледалото
от dara33 на 26.06.2004 @ 22:24:03
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
Споделих какво мисля не ми благодари за това.

:)

]


Re: Приказка за огледалото
от apollyn на 26.06.2004 @ 22:26:35
(Профил | Изпрати бележка)
тогава просто ще се усмихна :) и с това ще приключим дискусията засега :)

]