автор: dara33

Някога Луната и Слънцете били влюбени и щастливо се разхождали в необятната небесна шир. Обичали се силно и мислели, че никаква сила не може да ги раздели.
Тяхната обич обаче родила Хаоса на Земята. Времето спряло престанало да върви напред и всичко умирало, защото нямало дни и нощи. На Земята настъпили глад и мизерия, а хората не знаели кога е нощ и кога ден. Не се раждали посеви. Всичко умирало докоснато от парещите лъчи на влюбеното Слънце или в момент на свойто зараждане или преди това, защото било обречено на тъмнината. На Земята Хаоса разпрострял алчните си пипала и Смъртта дебнела отвсякъде. Тогава хората изпратили Пратеник до Царят на небесните светлици.
Човекът отишъл при него. Паднал на колене и казал:
-Идвам от името на малкото хора останали на Земята. Молим те да заповядаш на Луната и Слънцето да се разделят, за да може Времето да върви напред и да има живот на Земята. Така Хаоса ще бъде победен и на земята ще има живот.
-Ти си смел, че дойде горе при мен- казал Царя на небесните светлици.
Можех да те превърна в пепел, но като гледам какво е долу на Земята не е далече и това време само пепел да има...
Замислил се Царя и решил да заповяда на Слънчо и красивата бледолика Луна да се разделят, защото така загива цял един Свят изпълнен с живот.
Извикал двамата влюбени и казал:
-Заповядвам да се разделите и всеки да свети от другата страна на Земята, за да има ред и Времето да върви напред.
Хаоса трябва да бъде победен, макар че вие ще се изгубите и никога няма да се стигнете. Живота изисква жертви!
Заридала с кървави сълзи красивата Луна. Губела любимия си. Слънцето се разгневило на хората и ги проклело:
-Проклинам ви хора там долу, както ние с мойта любима ще се гоним и няма да се стигаме, така и вие да се гоните, но никога да не откривате сродната Душа.
Бродете, като изгубени докато не намерите истинската половинка, защото аз губя сега мойта любима заради вас. Проклинам ви!
Лютата клетва на Слънцето достигнала хората.
Луната и Слънцето се разделили изпълнявайки волята на своя Цар, но оттогава на земята хората все търсят любимата или любимия и точната половинка, която да обичат и чрез любовта да достигнат истинското щастие. Луната и Слънцето се разделили и Хаоса бил победен. Времето тръгнало във вярната посока и всичко си дошло на мястото.

Хората все търсят своята истинска половинка, защото са прокълнати от Слънцето да бродят, като изгубени докато не я намерят, а когато две чисти сърца се открият на небето настъпва веселие, защото само в такива мигове там горе за кратко Луната и Слънцето разменят по една целувка и си казват колко се обичат!

с благодарност на NE E HERO за вдъхновението!:)