И дълго след теб ще събирам
използвани вещи,
смачкани думи,
кухи рамки от снимки.
Ще затварям врати,
ще отварям прозорци,
ще минавам с наежени, остри метли
гладкия под на душата си.
Ще кроя удобни, по мярка дрехи
за настроенията си,
каквито на мен ми харесват.
Ще купувам ненужни предмети,
които не ми напомнят за теб
или другиго.
Ще вдигна прашните завеси
на позабравени чувства
и ще ги пусна да влязат,
да чоплят зрънца от ръцете ми,
да почукват с човки по перваза
и да ме учат на полет.
Ще прикадя със тамян,
амулет ще завържа на прага си...
След теб ще е чисто и бяло,
сякаш не те е имало,
все едно не си стъпвал
с мръсни и кални обувки
в делника ми и празника...