автор: pastirka

Един трънак напрегна жили:
Решавам го и не греша -
ще плуват в Тунджа крокодили,
когато аз им разреша!

Реката чу и се разпени,
не трябваше да позволи
да щъкат в нейните вселени
представителите на Нил.

И всички риби мълчаливо
се втурнаха във ням протест.
Заплаха бяха доловили
за люспестата кожа днес.

Трънакът, който подценихме,
не беше простичък трънак.
Зад вожда си се съюзиха
по-малките, по негов знак

да бранят чуждата гърбина.
(Разбирай острите бодли!)
Не може крокодил да мине,
забрана има тук, нали?!

Но крокодилът остроумен
реши да се възпротиви.
И своя замисъл безшумно
той тръгна да осъществи.

От цирка бяха го наели,
живееше в един басейн.
Водата сменяха в неделя,
но топлеха я всеки ден.

А той сънуваше реката,
добрата, стара майка Нил...
И сълзи ронеше, когато
се сетеше къде е бил.

И бързичко реши, че трябва
във Тунджа да се озове.
Изгнаник в чуждата държава,
но във река със брегове.

Щом чу трънакът как нарежда,
забрави своя полусън.
Не могат да се разпореждат
със свободата му навън!

Какво се случи по-нататък
със арестанта крокодил?
Не беше лесен, нито кратък
планът му, който бе скроил.

Къде тече реката Тунджа
разбра от първото момче.
Компасът крокодилски нужен
му беше - как да отрече.

А циркът като по поръчка
реши да гастролира там.
Във клетка със железни пръчки
пътуваше горкият. Сам.

На моста зърна той реката,
напрегна силите и... скок!
Изтръгна се от железата
и цопна до един жабок.

А беше изгладнял, защото
той силите си изцеди.
Трънакът беше пуснал котва
в брега, тъй както и преди.

Уста разтвори крокодилът
със зъби като за война
и схруска всичките бодили.
Остана лайкучка... една.

Така героят ни попадна
във Тунджа, вместо в своя Нил.
Трънакът, който се закани,
умря от този крокодил.