автор: Vedrin

Бягай скитнице! Бягай от мен!
Потърси по света свободата.
Може би затова съм роден -
да съм твоя отминала дата.

Стара болка, утихнал копнеж,
фотография, скрита в албума.
Зная, скитнице! Няма да спреш!
Твърде дълъг за тебе е друмът.

Ще те срещне със други сърца -
тъжни хора със весели маски.
Те ще бъдат за теб стъкълца -
броеница за твоите ласки.

Всеки - дъх ще остави, и стон.
Име, думи, и счупени чаши.
Сред дима им ще търсиш озон.
Ще споделяш леглата им прашни.

Във ръцете им груби ще спиш -
като стисната здраво монета.
С парафинова страст ще гориш,
все по-тъжна, стопена и клета.

А в зениците погледът див,
ненаситно желал свободата,
ще сивее - отчайващо сив,
както бързо сивее косата.

Бягай скитнице! Бягай от мен!
О, потомке на горди номади!
Ти открадна сърцето ми, в плен!
А до днес никой теб не окраде!

Тръгвай! Вече е време! Дано
в твоя бяг се усмихне съдбата.
Само, моля те, знай за едно -
че открехвам за тебе вратата.

(От стихосбирката "Светулки в шепата")